Мечтите

Всички наши мечти могат да се сбъднат, ако имаме куража да ги преследваме.

Уолт Дисни

       Живот без мечти е като звезди без небе – мрачно, сиво и скучно. Потискащо и отчайващо. Няма човек без мечти. Има хора, които не умеят да мечтаят правилно, но всяко живо и мислещо същество има мечти и желания. Някои са видни, други прикрити, трети съкровени. Казано накратко има хора, които умеят и не умеят да мечтаят правилно.

       Къде обаче е проблемът? Всички онези, които са постигнали нещо значимо в живота си, знаят каква е тайната. А тя е проста – да искаш, да знаеш как да го поискаш и да имаш търпението да чакаш. Да чакаш мечтите ти да станат реалност. Проблемът не е да искаш – всички искат разни неща и мечтаят за нещо – да срещнат най-подходящия човек, да имат голяма къща, да получат мечтаната работа…и прочие. Тогава какво остава? Ами просто повечето от нас не знаят как да сбъднат мечтите си. За целта е са необходими две неща – вяра и търпение. Вяра, че ранно или късно това което искаш ще стане или ще го получиш. Вяра, че заслужваш да ти се случи нещо хубаво – да отидеш на мечтаната екскурзия, да покориш някой връх или дори да преодолееш свой страх. И когато наистина поискаш нещо и започнеш да си представяш как притежаваш или правиш това, което искаш, наполовина си постигнал желания резултат.

    Последната стъпка е чакането и търпението. Няма универсална формула за това колко бързо или какъв период от време е нужен, за да получиш това, за което си мечтал. Може да отнеме седмица или две, дори години. Отначало е трудно. Дори и аз не осъзнавах каква е тайната и как да ускоря процеса. Но с всеки изминал ден, вглъбявайки се в мислите, желанията и мечтите си, повтаряйки това, което искам, постигнах желания резултат. Просто си пожелавах нещо силно и вървейки по улиците си мислех за това, мечтаех и си представях как ми се случва и че съм участник в дадено събитие. И то просто ставаше.

      Например днес отивайки на работа си помислих за трима човека – един от тях щях да видя по-късно, а другите двама нямаше как. Но колкото повече си мислех за тях и исках да ги видя и чуя, толкова повече си давах сметка, че това е нереално. Но оставих въображението си а работи и си казах, ще им се обадя. Е в разстояние на 10 минути и не повече от 500 метра срещнах въпросните трима човека. И успях да поговоря с тях, някой от тях да успокоя, с други да обсъдим общата ни задача за изпълнение. 

       Естествено за някой неща се изисква повече време. Но затова ще ви разкажа в една друга статия, когато засегнем темата за любовта.

        Важното е да запомните, че....